БНБ освобождава 16 милиарда лева от банките
Българската национална банка (БНБ) предстоящо ще освободи над 16 милиарда лева, които сега поддържа като задължителни резерви на частните търговски банки у нас. Това следва от съобщение на Българска народна банка от понеделник, съгласно което управата на централната банка е приела отмяна на наредбата за наложителните минимални запаси, считано от 1 януари 2026 година, съобщи Медиапул.
В момента наложителните минимални запаси (ЗМР), които банките у нас би трябвало да поддържат в Българска народна банка, сe равняват на 12% от депозитната база. В еврозоната обаче този % е едва 1%, въпреки че от дълго време се приказва, че той следва да бъде повишен. Така от 1 януари фрапантно се понижава – от 12% на 1%, освен ставката на дължимите запаси, само че и самата депозитна база, върху която тя се начислява. Дава се кратък временен период във връзка с интервала на пресмятане на депозитната база.
Според най-актуалните данни, които са към 24 октомври, отговорностите на Българска народна банка към банките у нас са 19.58 милиарда лева, но в тази сума влизат освен ЗМР, а и други пера като да вземем за пример свръхрезервите. Според приблизителни оценки на БНБ с данни за май 2025 година наложителните запаси на банките при влизането в еврозоната биха се намалили с около 16.3 милиарда лева. В известието от понеделник Българска народна банка не дава по-актуална оценка.
Задължителните запаси са вид буфер за стабилността на системата, а у нас се употребиха и като инструмент за охлаждане на кредитирането. Последно те бяха повишени от 10% на 12% в средата на 2023 година, когато от системата бе конфискувана ликвидност на стойност над 3 милиарда лева
Доскоро икономисти показваха терзания за това дали изливането на големия ликвиден ресурс няма да налее спомагателен " бензин в огъня " на така и така бумтящото жилищно кредитиране на семействата у нас, което отчете 27.6% годишен ръст към септември 2025 година По този повод управителят на БНБ Димитър Радев в предишното обещаваше " стъпки за плавно и следено понижаване на изискванията към комерсиалните банки във връзка с техните наложителни минимални запаси в Българска народна банка ". В известието на Българска народна банка от понеделник обаче няма информация за подобни " стъпки ", но от по-скорошни разяснения на централната банка излиза наяве, че те към този момент не се считат за нужни.
Най-новите упования и на Българска народна банка, и на частни банкери, с които Mediapool се свърза, са освободените средства да не се излеят в кредитиране, а да останат в салдото на Българска народна банка, само че към този момент непринудено, по линия на т. нар. " депозитно облекчение ", което ЕЦБ дава на банките в еврозоната. Това значи, че парите стоят на безрисков депозит в националната централна банка, само че тя към този момент е длъжна да заплаща лихва на частните банки за това. В момента лихвата по депозитното облекчение на ЕЦБ е 2%, което за запас от 16 милиарда лева прави около 320 млн. лева. на година.
Сега парите на банките стоят в Българска народна банка при 0% рента, но самата централна банки ги влага и внася 75% от осъществената " облага " в държавния бюджет.
Банкери успокоиха, че няма риск милиардите внезапно да се налеят на имотния пазар у нас или като прекалено бизнес кредитиране, тъй като системата така и така е свърхликвидна и няма задоволително планове и потенциал за сходен растеж на кредитирането.
Българска народна банка успокоява, че няма да има проблем и с инфлацията. " Поддържаните от банките средства по депозитното облекчение биха представлявали за тях на практика безрисков актив, който все още дава позитивна рентабилност, заради което може да се чака, че те биха трансферирали по-голямата част от освободения финансов запас от наложителни минимални запаси към депозитното облекчение. Това значи, че общите банкови запаси в салдото на Българска народна банка биха се запазили без основна смяна. В резултат на това не биха се следили обилни макроикономически резултати от понижаването на ставката на ЗМР върху динамичността на заемите и динамичността на крайните потребителски цени в страната ", става ясно от разяснения на Българска народна банка по въпроса. Оттам допълват, че таман подобен е бил и опитът на Хърватия, а самото присъединение към еврозоната не е довело до взрив на заемите за семействата.
